Християнството в България (50 г. – 866 г.)

Християнството в България (50-866 г.)
(Пълен каталог на църковните сгради с кратко въведение, съдържащо исторически събития от периода, свързани с Християнството)

© Димитър Алексеев Димитров, 2011
Всички права запазени. Никаква част от текста не може да бъде препубликувана без изричното съгласие на автора.

Цялата книга – Първо издание – 2011 г., включваща информация за над 200 раннохристиянски църкви у нас. Обем – 168 стр. с 295 бележки под линия е достъпна за продажба в PDF-file. Цена 10 лв.
За контакти: 0888181475 и 8216744, d.al.dimitrov@abv.bg

Извори:

Библия, ББД, 2009 – Деяния на Апостолите, Послание към Тит 3:12
Delehaye, H. Saints de Thracie et de Mesie. Paris, 1912.
Constantinescu, R. Les Martyrs de Durostorum. Rev. Etudes Sud-ets. Europ. VI, 1967, 1-2. Bucurest. p. 5-20.
Menologium Basilii II – Migne, PG XVII, col. 20-614.
„Синаксарий на константинополската църква” (ИБИ ХІ, София 1965 г., с. 49-64)
„История на църквата” – Евсевий Кесарийски (Migni PG, XX, 45-906)
„Църковна история“ – Филосторгий (ГИБИ І, с. 31)
„Църковна история“ – Сократ (ГИБИ І, с. 39-49)
„Църковна история“ – Созомен (ГИБИ І, с. 51-69)
„Църковна история“ – Теодорит Кирски (ГИБИ І, с. 71-83)
„Християнска топография” – Козма Индикоплевст (KOSMA AIGUPTIOU MONAXOU
XRISTIANIKH TOPOGRAFIA. Translated from the Greek, and Edited, with Notes and Introduction J. W. McCrindle, 1897)
Codex Iustinianus и Iustiniani Novellae (ИБИ ІІІ)
„История на войните” VІІІ, „Тайна история”, „За строежите” – Прокопий Кесарийски (Procopius, History of the wars. H.B. Dewing – translator. London. First printed 1914; Prokopios, The Secret History, translated by Anthony Kaldellis. Indianapolis: Hackett Publishing, 2010; Buildings, by H. B. Dewing, as printed in Vol. VII of the Loeb Classical Library edition of Procopius, published in 1940)
„Поеми” на Павлин Нолански (Trout, Dennis E. (1999). Paulinus of Nola: Life, Letters, and Poems. Berkeley: University of California Press)
Агатий Миринейски,
Йоан Малала (ИБИ ІІІ, с. 206-216)
Менандър (ИБИ ІІІ, 220-257)
Евагрий Схоластик (Historia Ecclesiastica, Migne, PG XX, 27)
Псевдомаврикий (ИБИ ІІІ, 273-290)
Теофилакт Симоката (ИБИ ІІІ, 292-356)

Историография:

Разпространението на християнството в българските земи преди Покръстването на цар Борис І (866 г.) е слабо проучено от историческата ни наука. И до днес най-пълното изследване в тази област остава „История на Българската църква” на Димитър Цухлев. Неговата книга, започната като поредица от статии за списание „Християнска мисъл” през 1908 г., включва забележително количество извори и неминуемо бива цитирана от немногото следващи изследователи на материята.
Първото цялостно издание на архитектурен паметник от епохата на Ранното християнство е публикацията на софийската църква „Св. София”, дело на Богдан Филов .
През 1925 г. от печат излиза „Декоративната живопис на софийския некропол” на Кръстю Миятев . Тази книга съдържа забележителен анализ на стенописите и архитектурата на дванадесет гробници от периода ІІ – ІV в., разкопани под днешния площад „Св. Александър Невски”, където се е намирал източния некропол на антична и късноантична Сердика. Изводите, които Миятев е направил по отношение на символиката на мотивите от стенописите, умело сравнявайки с монументи от всички краища на Римската империя от раннохристиянската епоха, трудно могат да бъдат надградени дори в наши дни.
В края на второто десетилетие на ХХ век Вяра Иванова публикува в „Годишника на Народния музей” значително количество раннохристиянски църкви от Късната античност и Ранното средновековие . Трудът на Велизар Велков „Градът в Тракия и Дакия през късната Античност” придава съвременен поглед на сведенията на Цухлев и улеснява тяхното възприемане в по-строен вид. Авторът разглежда политическата, административна и градска структура през ІV-VІ век без да внася нови данни.
В Хасково през лятото на 1986 г. е проведен Международен симпозиум, посветен на въпроси, свързани с късноантичното християнство, като например слънцепоклонничеството в раннохристиянското изкуство , нови сведения за раннохристиянската църква край с. Гела , както и въпроси на синкретизма между езическо и раннохристиянско изкуство от периода . Сборникът с материалите от симпозиума е отпечатан през следващата година във Виена .
От по-новите разработки на темата внимание заслужава изданието на Историческия музей в Сливен „Североизточна Тракия и Византия през ІV-ХІV в.” , което дава нови сведения за раннохристиянските обекти край с. Воден, в крепостта Маркели и в Аугуста Траяна (Стара Загора). Монографията на Кирил Марков „Духовен живот в българските земи през Късната античност (IV – VI в.)” съдържа добър каталог на епиграфските паметници от периода.
Сборникът, посветен на годишнината от въстанието на Спартак – Spartacus II , в по-голямата си част включва раннохристиянски обекти и резултатите от техните последни проучвания. Сред тях са паметници от с. Паницово, Несебърско, античния мавзолей в Южния парк в столицата и др.
Николай Кочев е автор на последното обобщаващо проучване на Ранното християнство в днешните български земи, като периода, който той разглежда достига ХІ век . Особен принос на автора е подредбата на Епифаниевия епископски списък, ползван още от Цухлев, в достъпно четивен вид в края на книгата.
Сборникът „Раннохристиянски мъченици и реликви и тяхното почитане на Изток и Запад”, излязъл във Варна през 2006 г. е продукт на проведената две години по-рано на територията на варненския Археологически музей, международна конференция, в която участваха експерти в областа на раннохристиянската архитектура от страни като Македония, Израел, Украйна, Сърбия, Италия и др.
От 80-те години на ХХ век, н.с. на музея, Ал. Минчев прави забележителни по обем и изчерпателност публикации на раннохристиянски паметници от Варненския регион . Негово е изданието-каталог на раннохристиянските реликварии, открити в българските земи .
Що касае реликвариите, несъмнено най-забележителното откритие в тази област бе сторено от екипа на проф. Попконстантинов на созополския остров Св. Иван през лятото на 2010 г. Откритите на острова мощи на Св. Йоан Кръстител направиха Созопол и България световноизвестна дестинация на поклонническия туризъм.
От агиографската литература ще споменем ключовото изследване на един от холандските боландисти – H. Delehaye – Saints de Thrace et de Mesie , както и труда на В. Велков „Агиографски данни за историята на Тракия от ІV век” . В същата област трудът на французина Зиле е с относително слабо информативно съдържание
Изследвания на различни аспекти от раннохристиянското изкуство у нас публикуват и автори като Юлия Вълева и В. Попова-Мороз . Функциите на градските църковни паметници от епохата са разгледани и в сборници посветени на римски градове в земите на днешна България .
Прави впечатление, че в западната научна литература, и по-специално в нейните най-нови и обобщаващи темата продукти, българските раннохристиянски паметници напълно отсъстват. Делото на А. Грабар в проучването на мартириите не е последвано от интереса на съвременни проучватели, като например Робърт Милбърн .
И на края, но не на последно място, трябва да споменем единственият опит за каталог на раннохристиянските паметнии по нашите земи, дело на архитекта Нели Чанева-Дечевска – „Раннохристиянската архитектура в България ІV-VІ век” , който чудесно описва архитектурните елементи на паметниците от периода и съдържа информация за обекти, разкрити и проучвани до 1987 г.
Колкото и слабо да е археологическото проучване на раннохристиянските църкви в земите ни, през последните 23 години, то е довело до регистрирането на над 40 нови паметника, които отбелязваме тук. Тук сме опитали да предадем само обективната информация, без излишни хипотези на един или друг от разкопвачите, както и максимално точно да посочим местонахождението. Поради работата ни с оргиналните публикации при описанието на всеки един обект, което, вярваме е сторила и Чанева-Дечевска при работата до 1987 г., цитираме нейната книга само в случаите, при които отсъства друга публикация на паметника.

Исторически фон:
Апостол Павел

Около 50 г. св. ап. Павел стъпил на европейския бряг. Това се случило в Неаполис (дн. Кавала). Оттам той продължил към Филипи на около 20 км. северозападно, където проповядвал Евангелието в Европа.
Неаполис и Филипи били разположени на Via Egnatia. След Филипи, Павел проповядвал в Солун. Във Филипи са чудесно експонирани останките на две раннохристиянски църкви от 5ти -6ти век , а в близост до града може да бъде видян „баптистерият на Лидия” – първата християнка на нашия континент. В Драма може да се разгледа паметник „съхранил” отпечатък от стъпката на ап. Павел. Чудесен пример за добра работа е съвместния проект за нов туристически маршрут на общините на Разлог и Драма, наречен „По пътя на Ранното Християнство”.
Силните общини създадени от апостол Павел в Филипи и Солун вероятно са изпратили свои мисионери на север в земите на днешна България още в края на І век. Пътищата, по които това се е случило са по-малко или повече познати:
1. Южно от Пловдив през връх Персенк
2. Отклонение на Диагоналния път при Бесапара (Пещерско) – Доспат – Никополис ад Нестум
3. Път №2 е имал отклонение след Доспат при с. Късак на югоизток към антично селище на километър северно от с. Чавдар и оттам към Беломорието – непроследен.
Самият Апостол Павел донесъл християнството в района на днешния град Гоце Делчев към 65 г., както научаваме от неговото Послание към Тит. Градът, в който той прекарал цяла зима – Никополис, понастоящем е проучван от археолози, а около него са открити множество раннохристиянски църкви, датирани около 300 години след посещението на апостола, но както знаем християните по времето на Павел са се събирали в т.нар. domus ecclesia – църкви в частни домове.
Друго сведение на апостол Павел можем да отнесем като най-ранното за християнизиране на прабългарите. В Послание до колосяните апостолът пише, че в Солун всички народности, включително скитите са равни в Христос. Скити по това време са наричани обитателите на земите на север от Стара планина, а според някои учени това са племената, които само триста години по-късно са наричани с нов етноним – българи. Рязката смяна на имената при римските хронисти, които са единствените, описвали епохата не е рядкост. Това е правено по различни политическо-династични поводи, като например смяната на етнонима „гети” с „готи” след победата на император Каракала над партяните през 216 г .
Активната дейност на апостол Павел в Македония и Егейска Тракия е описана и в сведение на евангелист Лука, където се споменава и за основаните църкви от Павел в Афиполис, Солун, Бероя и др. По тези места проповядвал и евангелист Лука .

Апостол Андрей

Апостол Андрей е вторият ученик на Христос, който разпространил по българските земи Неговото учение.
Маршрутът на апостол Андрей минавал от Византион по бреговете на Черно море до Голяма Скития (южна Украйна). Според проф. Божидар Димитров при това пътуване през 55 г. апостол Андрей създал най-старата и най-дълго съществувала епископия в Европа – тази в Созопол . Апостолът основал и няколко църкви в Малка Скития (сегашна Добруджа), като лично ръкоположил епископи и презвитери.
Второто му пътуване от Византион минавало по бреговете на Егейско море и стигало до Епир.
Св. Иполит Портуенски (+ около 222 год.) в съчинението си за дванадесетте апостоли пише: “апостол Андрей подир това, като проповядвал на скитите и тракийците, претърпял кръстна смърт в Патрос Ахейски, където бил разпънат на маслиново дърво и там погребан” . Ориген (200-258 г.) също твърди, че Андрей проповядвал между скитите . Св. Доротей (307-322) още по-пълно говори за тази проповед на Андрей: “Андрей, брат на апостол Петър, обходил всичка Византия, всичка Тракия и Скития и проповядвал Евангелието” .
За останките му се говорело, че били пренесени в Константинопол през 357 г. Те били откраднати от кръстоносците и пренесени в Амалпе, Италия, където все още са изложени в местната катедрала. През 8 век за св. Андрей е писано, че е достигнал Шотландия.

Дейци на ранната Църква и мъченици за христовата вяра по българските земи І – ІІІ век

Известни са имената на няколко от ръководителите на първите християнски общини у нас, ръкоположени от Христови апостоли – ярко доказателство за непрекъснатостта на предаване на Святия дух у водачите на Църквата в нашите земи от самото й основаване по Петдесятница . Това са:
Ерм или Ерма, основател на първата църква във Филипопол ; Амплий – ръкоположен от апостол Андрей деец на църквите в Одесос и Хераклея, претърпял мъченическа смърт поради това, че събарял езически идоли ;
Сотас, който основател църква и станал неин епископ в Анхиало , се прославил с това, че искал да изгони нечестив дух от езичничка на име Присцила. Сотас е упоменат и в писмо на друг ранен епископ – този на Дебелт – Елий Публий Юлий .
Елий Публий Юлий подложил на преследване езическия прорицател Монтан.
Мелитон, който основал църква в Сердика написал множество трактати по църковни въпроси, в т.ч. „За праведния живот”, „За живота на пророците”, „За църквата”, „За Възкресния ден”, „За природата на човека”, „За душата и тялото”, „За покоряването на чувството на вярата”, „За Апокалипсиса на Йоан и воплощението на Бога” и др.
Мелитон си позволил в свое писмо до император Антонин Пий (138-161 г.) да критикува политиката спрямо християните, като добре познавайки историята, насърчил Антонин да последва миролюбивото отношение към християнството, което проявявал неговия баща – император Адриан . Мелитон изпратил на императора и своята творба „За Апокалипсиса на Йоан и воплощението на Бога.”
Изглежда критиките на Мелитон са били оправдани, тъй като по времето на Антонин Пий в Марцианопол (дн. Девня) намерила мъченическата си смърт местната светица – Метилена, чието житие е упаменато в ранните синаксари на 29 или 30 октомври . Тя била почитана като светица дори на о-в Лемнос.
Император Валериан (253-260 г.) издал едикт, в който били предвидени наказания за сенаторите и елитът на конната армия, които били приели християнската вяра. Това разпореждане е красноречиво свидетелство за това, че християнството е било разпространено не само сред нисшите слоеве на обществото, но е имало и своите поддръжници сред имперския елит още в началото на ІІІ век, стотина години преди неговото легализиране .
Също от Марцианопол били християните Максим, Теодот и Асклепиот, които били измъчвани край Филипопол (Пловдив) по времето на императорите Максимиан и Диоклециан (286-305) .
При същите императори в Озобия край Дуросторум били измъчвани и обезглавени заради вярата си Максим, Квинтилиан и Дадас , а от друга дунавска крепост – Нове най-вероятно произхождал Св. Лупос, според сведение на Теофилакт Симоката .
До ІІІ век, а може би и по-късно, римската църква употробявала гръцки език в своето богослужение .
Отново по време на царуването на Максимиан и Диоклециан в Дуросторум бил принесен в жертва на Кронос, а според друга версия – на местно тракийско божество войникът-християнин от ХІ Клавдиев легион – Дазий . Самият Дазий бил роден в Дуросторум, както научаваме от надписа на гръцки върху неговия саркофаг в Анкона . Изключително важно е сведението за думите, произнасени от светеца и съхранение в житието му относно кредото на неговата вяра. Те показват вярата на Св. Дазий в Св. Троица – Отец, Син и Свят дух, въпреки господството на арианската ерес в това време и място, която издигала Отец над Сина .
От Дуросторум произхождал и друг светец-войн – Емилиан, който бил осъден на смърт през 362 или 363 г., заради това, че унищожил местен езически олтар.

Делото на Св. Никита Ремезиански и епископ Урфила по покръстването на бесите и готите и въпроса за първите европейски преписи на Библията

Бесите на Св. Никита

Траянополският митрополит Никита Ремезиански бил натоварен с мисията за Покръстването на бесите, което той извършил през 396 г . Евсевий Йероним съобщава, че след акта на покръстване „звероподобните” беси заменили препирните със „сладката песен на Христа” . Вдъхновено описание за благотворните ефекти на християнството у тракийското племе написал и приятелят на Никита – епископът на град Нола – Павлин .
Има сведения, че на тракийския диалект на бесите била преведена Библията, вероятно от самия Никита Ремезиански. Никита бил родом недалеч от земите на бесите – град Ремезиана, днешен Бела паланка се намира в източна Сърбия. Преводът бил направен към 399 г., и това се явява един от най-ранните европейски преводи на Библията, станал известен като „Библия Бесика” .
Бесите с оръжие в ръка подкрепили Православието, когато император Анастасий през 514 г. опитал да наложи евтихианската ерес в Империята .
Съществуват сведения за манастири, в които богослужението се водило на езика на бесите . Св. Теодосий Киновиарх, учредител на манастир(и?) в Светите земи бил роден с тракийското име Кутила. В края на V век той основал манастир с четири храма, на източния бряг на река Йордан, следвайки плана на Скинията, описан в Стария Завет. В този манастир литургията се водила на различни езици. Единият от тях бил езика на бесите – вероятно родния език на Св. Теодосий. Тези дела на раннохристиянския светец от българските земи били записани в неговото житие, дело на Теодор от Петра ок. 536 г .
Блажени Йоан Мосх при своето пътешествие в Светите земи в края на VІ век срещнал двама монаси от Сувивския Бески манастир. Той споменава за два „сувивски манастира” – единия сирски (сирийски), а другия – бески . Това сведение показва наличието през VІ век край река Йордан в Светите земи на манастир, част от голямо струпване на манастири, в който се говорило на тракийския език на бесите. Сувива е или името на двата манастира – сирийския и този на бесите, или така се е наричала местността, в която те са се намирали.
През 570 г. Антоний Плацентий разказва, за манастир в долините на Синайската планина, в който монасите говорили гръцки, латински, сирийски египетски и езика на бесите. (Търси в нета Antonius Placentius)
Някой учени са склонни да твърдят, че бесите и гетите на Урфила са говорели един и същ език, чиято развита форма говорим ние българите. Народът, който днес е наричан визиготи всъщност бил съюз на беси и гети, т.е. правилното име на тези хора е веси-гети, веси-готи. Et quia, dum utrique gentes, tam Ostrogothae quam etiam Vesegothae (Iordanes, De Origine Actibusque Getarum, XLVIII. 246 )

Готите-християни на епископ Урфила

Не по-малко любопитна е историята за покръстването на готите в днешните български земи към средата на ІV век от техния вожд, апостол и първи епископ – Урфила (р. ок. 311 г.).
Филосторгий разказва в своята История на Църквата, че Урфила довел отсам Дунав на територията на християнската Източна римска империя своят народ – гетите, наречени по-късно готи . Това той сторил, за да осигури безопасността на хората си, които били приели християнската вяра, а това ги направило уязвими сред езическите скитски племена, с които споделяли земите на север от Дунав.
Историята на покръстването на този народ и самата история на Урфила била следната. По времето на император Валериан скитите предприели голямо нападение в балканските провинции на Империята, което достигнало до п-ов Мала Азия и по-специално Кападокия. От там те взели като пленници родителите на Урфила, които произхождали от село Садаголтина в близост до град Парнас.
Урфила довел отсам Дунав, онези готи, които били приели християнството и станал техен първи епископ през 341 г. Титлата си той получил, когато бил изпратен от царя на готите в двора на Константин Велики в Константинопол, от самия Евсевий Кесарийски (според друга версия той бил назначен за епископ при едно официално посещение на император Константин при готите).
Урфила измайсторил подходящи писмени знаци за езика на своите готи и превел на „вулгарния” им език всички книги на Библията, освен четирите Книги на Царете, тъй като готите били много войнствени. След тези дела на Урфила, импараторът засели неговия християнизиран народ в различни части на Мизия – в земите между Дунав и Стара планина. Самият Урфила бил извънредно почитан от императора, който го държал близо до себе си и често се допитвал до него, все едно, че бил „Мойсей на своето време” .
Друг историк на ранната Църква – Созомен, потвърждава създаването на готическата азбука от Урфила и превода на Библията, който той направил за християнизираните готи. Допълнителната информация, която Созомен предлага, касае присъствието на Урфила на Първия Вселенски събор в Никея и по-късното му увлечение по арианската ерес .
За промяната на кредото на Урфила от Никейско към арианско съобщава трети историк на ранната църква – Сократ Схоластик . Сократ споменава и изобретяването на готската азбука и превода на Светото писание от Урфила . Той разказва също, че готите били разделение на два основни клона – единията начело с царя Фритигерн, а другия – воден от цар Атанарик. Фритигерновите готи приели радушно християнството, но Атанарик счел това за обида към вярванията на предците си и мнозина от арианстващите готи по това време станали мъченици заради своята вяра.
Теодорет споменава в своята „Църковна история”, че готите приемали думите на Урфила за закон.
Най-ценното сведение за това къде точно в земите на днешна България са живели готите-християни на Урфила дава авторът на „За произхода и делата на Гетите” – Йорданес . Самото заглавие на творбата на Йорданес, която е най-изчерпателния и достоверен източник за историята на този народ, показва, че той готите-християни на Урфила са преки потомци на народа на гетите, познат още от дълбока древност и винаги населявал земите от днешна северозападна България до северното Черноморие.
Йорданес разказва:

„Имало и други готи, наречени Малки готи, велики хора, чийто свещеник и лидер бил Урфила, за който е казано, че ги научил да пишат. И до днес (511 г.!) те са в Мизия, населявайки района на Никополис (Никополис ад Иструм – край село Никюп, Великотърновско – бел. моя Д.Д.) до подножието на планината Хемус. Те са многоброен народ, но бедни и невойнствени. Тъй като не са богати с нищо се грижат за стада от различни животни и земи за паша и гори за дървесина. Земята им не е богата на пшеница и друго зърно. Не знаят, че има има лозя в близост купуват виното си от съседни земи. Но повечето от тях пият мляко.”
Арианинът Максимин пише житието на Аксенции Disertatio Maximini contra Abrosium p. 73 за смъртта на Урфила през 381 г. на събора в Константинопол.
Някои историци приемат Урфила за епископ на Дуросторум .
Готите, за които Урфил превел Светото Писание, останали в Мизия и няма данни някой да ги е изселил, или избил.

Административно деление на днешните български земи ІV – VІ век

Административните реформи, започнати от Диоклециан и завършени от Константин, определят следните единици за земите на днешна България. Реките Вит и Места разделят диоцезите Дакия и Тракия, разположени съответно на запад и изток.
І. Диоцез Тракия с главен град Адрианопол бил част от префектурата Ориент. Той заемал земите от устието на р. Вит по р. Дунав до Черноморското крайбрежие и от устието на р. Места до Босфора, без Константинопол. Включвал шест провинции – Същинска Тракия, Европа, Родопа, Хемимонт, Долна Мизия и Скития.
1. Провинция Същинска Тракия била с административен център Филипопол.
2. Провиция Европа – Евдоксиопол (Селимбрия)
3. Провинция Родопа – Административен център Енос на устието на Марица. Единственият по-голям град на Родопе, който се намира в днешните български земи е Никополис ад Нестум, край Гоце Делчев .
4. Провинция Хемимонт – Адрианопол
5. Провинция Долна Мизия (Втора Мизия) – Марцианопол
6. Провинция Скития – Томи. Дуковете на последните два административни центъра пазели Дунавската граница на империята.

ІІ. Диоцез Дакия като част от префектурата Илирик бил под църковна юрисдикция на римските папи. До края на V в. под същата били и земите на днешна Североизточна България. Диоцез Дакия включвал провинциите Крайбрежна Дакия, Средиземна Дакия, Горна (Първа) Мизия, Дардания и Преволитана.
1. Провинция Крайбрежна Дакия (Dacia Ripensis) имала за административен център Рациария – дн. село Арчар.
2. Провинция Средиземна или Вътрешна Дакия (Dacia Mediterranea) била с център Сердика.
3. Провинция Горна Мизия – с главен град Виминанциум.
4. Провинция Дардания – Скупи
5. Провинция Преволитана – Шкодра.

Още един, трети диоцез включвал земи на днешна България и той, подобно на Дакия бил част от префектура Илирик. Това бил диоцез Македония и той обхващал долното поречие на р. Струма. Към края на ІV в. префектура Илирик с нейните три диоцеза – Дакия, Македония и Панония, започнала да се нарича Източен Илирик .

Църковно администриране на днешните български земи през ІV – VІ век.

Развитие на титлата Митрополит

При оформяне на структурата на църковния живот през първата половина на ІV в. епископите на по-големите градове, в които била съсредоточена имперската власт, постепенно придобили повече правомощия спрямо своите колеги от по-малките селища. Те били наречени областни митрополити още на Първия Вселенски събор (325 г. в Никея), на поместния Антиохийски събор от 341 г. били отново утвърдени прерогативите им по отношение на ръкополагане на епископите в техните митрополии, а на Четвъртия Вселенски събор (451 г. в Халкидон) били окончателно узаконени границите на същите тези митрополии.

Кратко описание на митрополитските катедри и принадлежащите им епископии:
1. Епископиите в Средиземна Дакия били управлявани от митрополит, резидиращ в Сердика.
2. Адрианополският митрополит управлявал девет епископии в провинция Хемимонт Прима. На него след VІ век бил подчинен Месемврийския епархиален епископ, който преди това бил самостоятелен митрополит.
3. Митрополитът в Томи се разпореждал над четиринадесет епископии в провинция Малка Скития през V-VІІ век.
4. Филипополският митрополит ръководил осем епископии в провинция Тракия.
5. Десет епископии в Хемимонт Секунда (Долна Мизия) били под юрисдикцията на митрополита в Маркиянопол (Девня).
6. Също толкова епископи от област Родопе се подчинявали на митрополит в Троянопол.
7. и 4. Солунският и хераклийският митрополити по-късно били въведени в управление на диоцезите, съответно, Илирик и Тракия.
8 – 13. Останалите митрополити резидирали в градовете Филипи, Стоби, Лариса, Никопол, Дирахия и Виминанциум.

Развитие на титлата Архиепископ

Функцията на градовете, в които пребивавал императорския викарий, като диоцезни центрове, постепенно повишила властта на своите диоцезни митрополити над областните такива. Още на Първия Вселенски събор, с неговото Шесто правило била потвърдена тяхната власт над областните митрополити . Титлата им станала известна като екзарх на диоцеза или Архиепископ и те били подчинени на Константинополския патриарх.

Ранните прерогативи на Епископът на Константинопол

Съсредоточаването на духовната власт в Константинопол бил процес, който протекъл през целия период ІV – VІ век. Първоначално константинополският епископ бил подчинен на хераклейския екзарх . Според Трето правило на Втория Вселенски събор от 381 г. За константинополския епископ била предвидена „приемуществена чест подир Римския епископ, защото този град е Новий Рим” . С това административните му прерогативи, обаче, не се променяли – той все така бил назначаван от хераклейския екзарх и нямал власт над областните митрополити, но започнал, например, да председателства поместните събори в тракийския диоцез.

Църковни събори

Мястото и времето на провеждането на църковните събори, както и участващите в тях епископи било изцяло зависимо от решенията на централната държавна власт. Фактическият председател на един църковен събор оставал само и единствено императорът, докато негови пратеници ръководели поместните събори. Всички решения на вселенските събори влизали в сила едва след като императорът благоволял да сложи своят подпис под техните текстове. Евсевий Кесарийски ни е оставил сведението относно изказването на император Константин І Велики в тази връзка: „Аз съм поставен от Бога външен епископ” .
Първи Вселенски събор – 325 г. в Никея
Втори Вселенски събор – 381 г. в Константинопол
Трети Вселенски събор – 431 г. в Ефес
Четвърти Вселенски събор – 451 г. в Халкидон

Римските императори срещу езичеството

На 30 април 311 г., малко преди своята смърт, император Галерий издал указ за признаване на християнството . През февруари 313 г. император Константин І Велики (306-337 г.) издал Миланския едикт, с който християнската религия била призната за равноправна на останалите култове в Империята . На 13 юли 313 г. неговият съимператор Лициний публикувал едикт за свобода на избор на религиозна принадлежност за всички граждани на Източната част на Римската империя .
Константин не отрекъл напълно езичеството. При неговото управление всички култове били равноправни. Приносът му за Църквата обаче е огромен, предвид факта, че под угрозата на арианската ерес той е императорът, свикал през 325 г. в Никея Първия Вселенски събор, който обявил Христос за единосъщ (гр. homoousios) с Бог-Отец и по този начин установил основното кредо – за почитането на Св. Троица. Фактът, че той заточил, а след това върнал от изгнание двамата основни противници – Арий и Атанасий Алекснадрийски, показва, че императорът се е опитвал да следва църковно-политическите конюнктури, диктувани от различни места и хора, а не своите вътрешни убеждения. Самият Константин приел църковно кръщение не много преди своята смърт от ръцете на арианстващ епископ, но негов близък приятел – Евсевий Никомедийски.
Синът на Константин – император Констанс (353-361 г.), макар и привърженик на арианската догма, увеличил материалната подкрепа за висшето духовенство. Констанс забранил жертвоприношенията и затворил езическите храмове , дори спрял дейностите на магьосници и гадатели през 356 г., но като цяло не забранил езичеството.
При управлението на император Йовиан (363-364 г.) също било наредено да бъдат прекратени жертвоприношенията в езическите храмове и голяма част от тях били затворени , което показва, че мерките на Констанс не били успешно изпълнени.
Созомен ни е оставил сведение за закон на императорите Валентиниан (364-375) и Валент (364-378) относно разрушаването на множество езически храмове или тяхното предаване в ръцете на християните. Подобно действие е имало и при император Констанций . Валентиниан І, управител на Запдната империя изповядвал Никейското Православие, докато неговият брат и владетел на Изтока – Валент бил привърженик на арианството. Валент продължил политиката на Констанс за пряка намеса в делата на Църквата .
Синът на император Валентиниан І и владетел на западната половина от империята, Грациан бил първия владетел, който свалил тога претекста – одеждата на езически жрец . Зосим датира това събитие след смъртта на Валентиниан І – към 375 или 376 г .
В началото управлението на Грациан било в политика на толерантност до такава степен, че след смъртта на Валент край Адрианопол (378 г.) той подкрепял дори различни ереси (без манихейство и фотинианство) . Едва през 379 г. Грациан се сеща да предприеме действия в защита на Православието, като осъждане на всички ереси със законодателен акт от 3 август 379 г. и символични актове като отказ от титлата Pontifex maximus и свалянето на статуята на Нике от залата на Сената . Става въпрос за олтар на богинята, символизираща Победата, пред който сенаторите в Рим давали клетва да спазват законите на императора и империята, предхождани от възлияния на вино и горене на тамян. Император Констанций бил първия, който премахнал древния олтар, но той бил възстановен от Юлиан Отстъпник и търпян от Валентиниан. Едва император Грациан успял да го премахне завинаги . Последните монети на Империята, върху които били изобразени езически символи са от 379 г. Същата година езическите храмове били конфискувани, а понтифексите, авгуриите, пазителите на Сибилинските книги, весталките и други езически жреци били лишени от своя имунитет и назначени на обществени и църковни длъжности .
Декретът, който владетелят на Изтока, Теодосий І (379-395 г.), издал през 380 г. (т.нар. Солунски едикт ) от името на Грациан и тримата съуправители на Валентиниан ІІ определил християнството като единствена религия. Монотеизмът на древните народи бил подменен. На следващата година императорът направил уточнение в нов закон, което гласяло, че за единствена религия се приемала онази, която учила за „unius et summi Dei” (единия и върховен Бог). Затова пък кръгът около езичниците се затварял със забраните за преминаване към техните вярвания, затварянето на храмовете им и забраната на езическите жертвоприношения . Предвидени били и наказания за онези, които дръзнели да посетят езически храм . Според Созомен през тази 381 г. извън Кодекс Теодосианус бил издаден закон забраняващ всякакви дискусии относно същността на Бога . Ето как изглеждат някои съществени разпоредби на Кодекса относно религиозните въпроси:
C. Th. XV.xii.1: Кървавите представления не са съвместими със гражданското и домашното спокойствие. Затова тъй като назначавахме гладиатори за наказание, то сега трябва тези същите да работят в мините, за да не порливат кръвта си. Константин Август.
C. Th. XVI.v.1: Необходимо е привилегиите, които са приписвани за издигане в религията да бъдат давани само на последователите на Православната (Католическата) вяра. На еретиците и схизматиците не само не бива да бъдат давани никакви привилегии, но и трябва да им бъдат поставяни глоби. Константин Август. (Oliver J. Thatcher, ed., The Library of Original Sources (Milwaukee: University Research Extension Co., 1907), Vol. IV: The Early Medieval World, pp. 69-71.)
През 386 г. Теодосий изпратил свои хора да разрушат всички езически олтари и храмове в Египет. Именно тогава била изгубена мъдростта на Александрийската библиотека с нейното опожаряване . В периода 381-438 г. са издадени 67 закона преследващи еретиците. През 388 г. императорът подновил разпоредбите за преследване на езичници и за забрана на религиозните дискусии . Поредният едикт срещу езически практики бил издаден в Константинопол през 392 г .
Изглежда, че през целият описан период езически храмове продължавали да функционират и императорите вероятно издавали указ след указ, за да удовлетворят и обогатят църковния клир, докато населението на империята имало своите вярвания и начини да ги практикува.
Наследникът на Теодосий І – императорът на Изтока Аркадий (395-408 г.) продължил политиката на своя баща срещу ересите с множество законодателни постановления .
През 399 г. след поредният указ, този път за разрушаване на езическите храмове се стигнало до контрареакция и палежи на църкви и убийства на свещенослужители .
При император Хонорий, управлявал Запада в периода 395-408 г. езичниците са отстранени от всички граждански и военни длъжности и третирани като еретици .
Теодосий ІІ (408-450 г.) пък добавил към мерките на своя предшественик Аркадий забраната към еретиците да обжалват своите присъди . Той дал на съд еретика Несторий и заповядал унищожаване на неговите произведения . Императорът издал новела, според която всеки, който чрез сила предизвиквал вероотстъпничество трябвало да бъде умъртвен .
Император Марциан (450-457 г.) продължил гоненията на езичниците, заклеймени с решения на Халкедонския събор от 451 г .

Повишаване на прерогативите на Епископа на Константинопол

На Четвъртия Вселенски събор от 451 г. била призната титлата „архиепископ” и почетната „патриарх” на константинополския владика. Той станал петия патриарх след наместниците на Рим, Ерусалим, Антиохия и Александрия и формално било признато първенството му пир решаване на спорове сред изночните патриарси, според Девето и Седемнайсето правила на съшия събор .
С Двадесет и осмо правило на Четвъртия събор се изравнявали „преимуществата в църковните дела” на Константинопол с Рим, като известно двусмислие е добавянето, че източният владика трябвало да бъде в тези дела хем „възвеличен подобно” на римския патриарх, хем да бъде „втори подир него” .
През 477 г. император Зенон издал закон според който връчвал в ръцете на константинополския патриарх управлението над целия християнски Изток с неговите патриарси .
Два юстинианови закона отново подчертали тези права на Константинопол над всички други патриаршески катедри на Изток . Докато римският владика се кичел с титула „вселенски” патриарх още от прошенията на двама александрийски владици и един мирянин към Четвъртия събор, то на константинополския тази титла била допълнена едва в началото на VІ век. За пръв път това станало през 518 г. в обръщението на синод от над 40 епископи към патриарх Йоан. Следващото документирано подобно обръщение е от актовете на Константинополския събор от 536 г. и е адресирано към „вселенски архиепископ и патриарх Мина” . В законите на Юстиниан подобно е обръщението към константинополските пратриарси Епифаний, Антим и Мина . Първият константинополски патриарх, който употребил титлата за себе си и по-късно предложил църковен събол да я узакони бил Йоан Постник (582-595 г.) . През 680-681 г. в 36 правило на Шестия Вселенски събор (680-681 г.) било узаконено двусмисленото равенство в църковните дела на константинополския патриарх с римския, с добавката „втори подир него”. Този статут бил напълно достатъчен за константинополския патриарх да позволи пълната разпоредба с делата на източните патриарси и дори съдебните процеси срещу някои от тях.
Солунският екзарх, за да запази своето високо положение и власт над църквите в източния Илирик, още във времето на Втория вселенски събор сам повикал и призвал над себе си властта на Римския папа и станал негов викарий; а Хераклийският екзарх постепенно от Втория вселенски събор до Четвъртия изгубил своята власт над всичката Тракия в полза на Константинополския йерарх, до като на 15 заседание на ІV вселенски събор и формално не признал властта на последния над себе си и станал негов обикновен провинциялен митрополит на областта Европа.

Регионално деление на структурите на Църквата

Епархиалното деление е описано от Д. Цухлев и Н. Кочев , като първият дава интересни предположения за все още нелокализирани до този момент епархиални центрове, докато Кочев привежда дословно списъка на кипърския владика Епифаний.

І. Диоцез Тракия включвал провинциите: Европа, Родопе, Хемимонт Първа, Тракия, Долна Мизийска или Хемимонт втора и малка Скития.
1. Провинция Европа, която първоначално била ръководена от хераклийския митрополит, на когото бил подчинен дори константинополския епископ включвали епископските центрове: Перинт, Галиполи, Даония, Чорлу, Бурдиса, Метрон (днес Чаталджа), Халкидон, Медит, Хариопол, Аиму, Херонея, Кила, Родосто, Лизик,. Теодоропол, Селимврия, Дрицупара, Виза, Аркадиопол, Апрон.
2. Провинция Родопе, вероятно включвала само южните склонове на едноименната планина, и в нея влизали епископиите на градовете Перо, Маронея, Анастасиопол, Перверо, Скопели, Максимиянопол, Енос, Денос, Памфилия, Гариялон, Кемпсал.
3. В Хемимонт, провинция между Стара планина, Черно море и Тунджа с митрополит в Одрин, влизали градовете Месемврия, Созопол, Плотинопол, Цоида, Девелт, Анхияло, Проват, Никея, Вулгарофигон.
4. В провинция Тракия, която включвала почти цяла северна Тракия, църковните дела се ръководили от митрополит, резидиращ във Филипопол. Епископски центрове били градовете Никопол, Диоклецианопол, Севастопол, Анастасиополис, Диоспол, Вероя или Августа Траяна, Маркел, Декастерон, Литопросоп, Левед.
5. Провинция Долна Мизия или Хемимонт Втора, включвала Дунавската равина на запад до р. Вит и била с митрополит в Маркианопол. Епископи в гр. Одесос, Нове, Апиярия, Трансмариска, Доростол, Зекедеспон, Скария, Абритус, Никопол, Палейстинис.
6. В провинция Скития (сегашна Добруджа) имало епископи в градовете Анаксиополис или Аксиополис, Капедава, Випайну, Купру, Никомидия, Едисус, Салсовия, Алмюра, Тропай,

ІІ. Провинции в диоцез Източен Илирик, чийто епископи били под юрисдикцията на Римския папа:
1. Първа Македония, в която под властта на митрополита в Солун били няколко епископий вкл. на Хераклея Синтика.
2. Втора Македония, в която били епископийте на Стоб, Запара и др.
3. Провинция Тесалия, в която влизала епископията в Лариса.
4. Стар Епир 5. Нов Епир 6. Дардания 7. Горна Мизия
и последните две провинции, които ни интересуват, тъй като са включвали земи на днешна България –
8. Средиземна Дакия. Тя се управлявала от Сердикийския митрополит. Неговото върховенство било отнето само по времето на Юстиниан Велики. Владетелят издигнал край своето родно място Таврезиум град, чийто архиепископ управлявал провинцията вместо Сердикийския. Градът носел името Първа Юстинияна и според някои се намирал между Кюстендил и Дупница, в близост до селата Мощени, Таваличево, Брдуна. Сръбските археолози разкопават т. нар. Царичин град, на 7 км. от Лебане и на 30 км. от Лесковац в Южна Сърбия, за който се твърди, че е Юстинияна Прима.
Провинция Средиземна Дакия включвала три епископии – Нишка, Ремезиана (вероятно край Бела Паланка на 35 км. изт от Ниш, където бил роден християнизатора на тракийските племе беси – Св. Никита) и Пауталийска (Кюстендил).
9. Провинция Прибрежна Дакия с митрополит в Рациария и епископи в Аква и Кастра-Мартис.

Свидетелства за разпространение на християнството сред прабългарите.
Писмени и художествени свидетелства

Първият прабългарски владетел, който приел Христос за свой Спасител бил Грод. Той е споменат в хрониките с титлата rex – цар и управлявал в района на гр. Боспор на крайбрежието на Азовско море през първата половина на VІ век . Според други автори владенията на българския цар Грод били край Босфора, сиреч в днешните български земи.
Българският цар Грод бил кръстен в Константинопол през 528 г. от самия император Юстиниан І Велики, който го обдарил пребогато. Когато Грод се завърнал във владенията си заповядал да бъдат претопени всички езически идоли. При възникналите размирици той загинал, убит от своите и така станал първия български мъченик за христовата вяра .
За основателя на Велика България – хан Кубрат се знае, че бил кръстен още в детството си и е бил отглеждан дълги години като бъдещ християнски владетел в императорския двор в Константинопол . След като заел престола на българската държава Кубрат подпомогнал византийския император Ираклий в борбата му срещу аварите, за което бил възнаграден с титлата „патриций”, давана само на християни. Този и всички други подвизи на Кубрат по обединението на българите в могъща държава били приписвани на силата, придобита с неговото християнско кръщение, която спомогнала успехите му над езичници и варвари.
Изключително трудно е да повярваме, че владетел който през целия си живот е изповядвал християнската вяра не е благоволил да възпита в нея синовете си…
Хан Тервел бил канонизиран от западната църква под името “Крал Тривелий”, най-вероятно заради прогонването на арабските нашественици от Европа в битката край Константинопол през 718 г. До ХVІІ век на него се посвещават стотици книги, драми, поеми. Вероятно от съчиненията на Цезар Бароний и Мавро Орбини хан Тервел преминава в “История Славянобългарска” на Св. отец Паисий Хилендарски. Хилендарският монах, който е ползвал и други недостъпни нам древни ръкописи съобщава, че крал Тривелий бил първият български владетел, който приел християнската вяра. Това се случило през 703 г. След това си дело владетелят си съградили манастир и се оттеглил в полза на своя наследник.
Първи е в списъка на български светци:
“1. Първият е свети крал Тривелия, наречен монах Теоктист, живял в 703 г., малко след шестия вселенски събор, приел светото кръщение и през неговото царуване се кръстил целият български народ.”
Веднага след него е Борис Михаил:
“2. Вторият е търновския цар, блаженият и достопаметен Михаил или Йоан.”
Художниците от Самоковската школа, като Захари Зограф, рисуват образа му в църквите на Троянския и Преображенския манастир, а негови колеги – в Самоковски и Пернишки църкви. В Лозенския манастир той е изобразен от Никола Образописов. През 2003 г. ликът на Св. Тривелий е изписан и в Калоферския мъжки манастир „Свето Рождество Богородино”, понастоящем Девиески.
В църквата в с. Старо село са изографисани неканонични български светци – Св. Крал Тривелий (хан Тервел), Св. Цар Давид – българин, Св. Йоан Владимир-български. Зографът очевидно е бил голям патриот, което личи от факта, че той е пренебрегнал църковния канон за сметка на национално чувство.
На прослочутия печат на хан Тервел има надпис – „Богородице пази кесаря Тервел”. Втората по важност титла на Източната римска империя (Византия) също едва ли е дадена на вледетел-езичник.
В края на живота си Тервел приел монашеството в един от цариградските манастири с името Теоктист и с подвизите си стигнал до святост .

Археологически свидетелства за християнския църковен живот в България преди 866 г.

Тотю Тотев открил през 1972 г. под Голямата базилика в Плиска малка кръстовидна църква, която най-вероятно първоначално била използвана за мартирий . Сградата повдигнала множество въпроси. Внушителната водопроводна система на Плиска е строена V-VІ век, което автоматически трябва да ни напомня, че Аспаруховият отряд е обявил за столица една вече развита крепост. Разследването на археолози и учени отишло и по-далеч. Атанас Милчев уместно оповестил в сп. „Археология” , че Голямата базилика в Плиска е само преусторена при посещението на латинската мисия през 866-869 г. оригинална ранновизантийска църква, която никога не е била разрушавана. Както и че тя, заедно с кръстовидната църква под нея не лежат върху прабългарски културен пласт. Това показва, че огромната църква в столицата на България по това време, с по-ранната кръстовидна църква, вероятно построена като мартрий, са сгради, съществували и функционирали непрекъснато през т.нар. “езически” период на Първото българско царство.
Защо не са разрушени християнските храмове в сърцето на иначе уж “езическата” столица на уж “езическата” държава е въпрос, на който историческата наука ще трябва тепърва да дава отговор. Много е вероятно тази историческа наука да се окаже огромен длъжник на християнската история на страната ни предвид развитието й в годините на комунистическия режим, което бе съпроводено с необходимия дял демагогия и атеизъм.
Вера Антонова изрично пише в публикацията на двете раннохристиянски църкви от външното укрепление на аула на хан Омуртаг край гара Хан Крум (Шуменско), че в периода VІІ-ІХ век сградата не само не била разрушена, но и била разширена по времето на цар Борис .
Тези свидетелства демонстрират чудесно, че в самото сърце на Първото българско царство християнската религия е била не само разрешена, но и толерирана. Що касае житията и сведенията за мъченичеството на сина на хан Омуртаг – Боян (Енравота) например, трябва да вземем предвид вероятните вътрешно семейни отношения в царската династия.
Църквата в Ловешката крепост е изградена и функционирала непрекъснато в периода VІІІ-Х век .
Има сериозна възможност манастирите на Караач теке и Равненския манастир край Плиска да датират преди покръстването на Борис І.
Розетката от Плиска, която уж е основен тангристки символ, според някои учени е посветена на Яхве, както и кръстовидните печати от съкровищата на Кубрат и Аспарух.
Няма да е никак учудващо ако в близките години се появят още доказателства, че родът Дуло се е състоял изцяло от владетели кръстени в Христовата вяра и тангризмът е понятие-недоносче на комунистическия атеистичен режим. Още повече, че теоним „тангра” не се среща изписан никъде в българските земи.

Каталог на раннохристиянските паметници по провинции

Тракия

1-2. Църкви край Кабиле, Ямболско

Кабиле е тракийско укрепено селище поне от Х в. пр. Хр. (за ранната история на Кабиле виж Porozhanov, К. The Residences of the Odryssian Rulers in Thracia XVIII, Sofia, 2009, p. 256-257)
Северусъ, епископ на гр. Кабиле (недалеч от сегашния гр. Ямбол), който присъствувал на същия Сердикски събор (Иричек, Княжество България, т. ІІ, стр. 673-675)
Понякога Кабиле се отъждествява и с ранния епископски център Диосполис, подчинен на Пловдивската митрополия. У Малала, а оттам и у Теофан се среща сведението за епископа на Диосполис по времето на Юстиниан І Велики, който поради греховете си бил разжалван в Константинопол.

1. Църква в източното подножие на хълма
Разкрита от от А. Димитрова през 1972 и 1974-1976. Три строителни периода, най-ранният от средата на ІV в. В нач. на V в. притворът е направен триделен с допълнително помещение от север, а атрият – с портици от запад, север и юг. Вторично в атрия е вградена плоча със старогръцки текст, съобщаващ за изигането на статуя на Херакъл от страна на гръцкото население на града на централния площад през ІІ в. До атрия от юг е прикрепено помещение, в което са открити фрагменти от стенописи. Открити са и фрагменти от подовата мозайка на църквата.
Откритите монети на територията на църквата датират от 310 до 393 г. като най-голяма част от тях са сечени в Хераклея.

2. Църква в жилищния квартал на античния град
Разкрита от Н. Танчева-Василева през 1986 г. Датирана от ІV в.
Верижно подредени сгради пред западната фасада на църквата офромят вътрешен двор. Той се е разширявал от запад на изток. В сградите са открити предмети на бита и монети от императорите Константин, Констанс, Юстиниан, Юстин и София.
Вторично в една от сградите от север е вграден архитектурен елемент с пиниева шишарка и слънчев часовник с четвърт сфера и разграфявания. Тук е открита и фитилна лампа с дръжка оформена като египетското божество Озирис. Тези артефакти произхождат от военния лагер върху който е построен епископския комплекс. Култът към Озирис-Серапис е засвидетелстван в Кабиле през ІІІ в.
В югоизточната част на двора е открит баптистерий с кръстовидна писцина. Намерени са множество фрагменти от богатата украса на църквата.

3. Църква в крепостта край село Правдино, Ямболско
В късноантичната крепост е открита еднокорабна църква.

4. Църква край с. Крепост, Димитровградско.
Църквата е проучена в местността „Жельова чешма” през август-ноември 2007 г. Тя е еднокорабна сграда с дължина около 20 м. и ширина 7,5 м. Входът към наоса е от юг. Регистирирани са двуделен притвор, атриум и помещение прилепено от север с вход точно срещу централния. Северно и източно от църквата има раннохристиянски некропол. Под него и под наоса и олтарната част е открито тракийско ямно светилище от 4ти в. пр. Хр. до 3ти в. сл. Хр. с останки от оброчни плочки на Хероса и жертвоприношения. Датирана най-общо в периода 4ти-6ти век.

5. Църква край с. Горно ново село, Старозагорско
Църквата се намира на 2,5 км. северозападно от селото в местността “Малкото кале”. На около 200 м. северно от нея са руините на крепостта Буюкхисар. Проучена е през 1989 г. от Д. Янков и от Б. Думанов 2005-2007 г. Функционирала от кр. на ІV до ср. на VІ в.
Сградата е еднокорабна без притвор. Ориентирана е североизток-югозапад. Входът е нетрадиционно на южната стена в близост до апсидата. До северозападния ъгъл е прикрепено квадратно помещение със страна 3,6 м., достъпно само от вътрешността на църквата.
Открита е керамика от V-VІ в. и дъното на стъклен лакримарий.

6.-7. Църкви в Сливен
6. Църква извън крепостта
Църквата е разкопана в квартал “Ново село” през 1960-1961 г. от Е. Бацова.
В притвора се влизало от юг, а между него и наоса имало три входа. От североизток с олтарната част е свързан баптистерий. Църквата е изградена през V в. и разширявана през VІ в.

7. Църква и баптистерий в крепостта
Църквата е разположена в непосредствена близост до източната крепостна стена. Разкопана през 1982 г. от И. Щерева. Църквата е функционирала V – VІ век.
Учените разграничвата два строителни периода. Вероятно през VІ в. от юг са добавени три помещения, крайното с апсида, както и предверие от запад.
Край самата църква от североизток (?) е функционирал баптистерий. Той се състоял от три помещения. Основното от тях, съдържащо писцината било с шестконхален план и мозаечен под. То, както и правоъгълният катехумен било изписано с фрески по стените.

8. Църкви в с. Малко Чочовени, Сливенско
Църквата се намирала в крепостта на антично селище. Разкрита е от С. Гочева през 1976 г.
Изградена е през втората половина на ІV в., първоначално без притвор. Вероятно през VІ в. от изток са добавени помещения, може би свързани с олтарното пространство и култовата дейност. В тях са открити следи от стенописи, съхранени в музея в Сливен. До северната стена на църквата са пристроени средновековни помещения.

9-10. Църкви край с. Караново
Църквите са разположени в антично селище на 1 км. от Карановската могила, северно от селото.
През 1982 г. М. Кънчев и Б. Борисов разкриват две наслоени една върху друга църкви.

9. Ранна църква без притвор
Църквата е построена върху разрушените основи на кръгла сграда. Функционирала през третата четвърт на четвърти век. Входът от запад навлиза навътре в наоса, а от юг е добавен и втори вход, който пък е издаден навън от стената на южния кораб.

10. Втора разширена църква
Посторена върху основите на по-старата църква. Датирана от първата половина на V в. Апсидата на новата църква съвпадала с плана на апсидата на старата. Църквата вече разполагала с просторен притвор с два входа, водещ към наоса, посредством три входа. Вероятно след частично разрушение през VІ в. били добавени апсиди и на страничните кораби. Оцеляла до началото на VІІ в. Върху развалините и е регистрирано сердновековно българско селище. Над апсидата през ХІ-ХІІІ в. просъществувала гробищна църква с некропол.

11-17. Раннохристиянски църкви от Аугуста Траяна
Някои автори определят древният Боруй (Стара Загора) като сопменатия в Деяния на Апостолите град Берия, където възникнала раннохристиянска община. Има вероятност обаче Берия да се е намирал в днешна Северна Гърция, южно от Воден, където в Късната Античност е засвидетелстван град със същото име. Неговото местоположение се вписва по-добре в маршрута на ап. Павел, който едва ли е навлизал във вътрешността на Тракия.

11. Раннохристиянски комплекс
Разкрит през 1979-1980 от Д. Николов, комплексът е бил разположен на 75 м. източно извън стените на античния град. На 30 м. северно от обекта е минавал пътя, водещ до източната порта на града. Комплексът е разкопан на пресечката на тогавашните улици “Д. Пехливанов” и “Ген. Столетов”.
Започнал своето съществуване през втората половина на ІV в. като четириконхална сграда с притвор, най-вероятно мартирион в източния некропол на града. От притвора са били достъпни и две странични помещения. В южното е открита малка ниша-писцина в стената.
За функцията на сградата като мартирий говори не само формата й, но и открития в източната част на сградата мраморен саркофаг, ограбен още в древността.
Датировката на обекта е извършена по откритите монети и керамика от края на ІІІ – нач. на ІV в., както и по датите на изграждане на други подобни възпоменателни сгради в Римската империя.
През втория строителен период на раннохристиянсския комплекс – края на V- нач. На VІв. (възможно след нападението на хуните от 450 г.) е добавен атриий от запад и портик от север, запад и юг. В това пристроено допълнително западно крило са открити и стенописи.

В притвора и западното крило са открити общо 14 гроба от края на Vти – първата половина на VІти век.

В гробница №3 са открити стенописани кръстове и текстове и по четирите стени. Изписан е пасаж от Пс. 131/132/14 от Септуагинтата. Текстът гласи: “Да бъде това вечното мое място за почивка. Тук искам да живея както съм си го пожелал.” Оригиналният замисъл на текста касае Храмът-местообиталище на Йехова.
Окло кръста на източната стена на гробницата е изписано “Господи помилуй”, а около кръст на западната – “Бог е с нас”.
Текстове от псалми са изписвани в познати от Рим епископски гробници. Вероятно и тази е такава. Тя е втората гробница (от общо четири) от север на юг в притвора на църквата.

В гробница №8 е открита надгробна плоча от шист с раннохристиянска декорация от по два кипариса и пауна от двете страни на глава (соларен символ). Надписът на старогръцки съобщава, че “Тук е положена Анна, където лежи сама”.
В началото на ІV в. в града е засвидетелстван женски манастир (Delehaye H. Saints de Thrace et de Mesie. Analecta Bollandiana XXXI, 1912, 194-207, 209). Едно екзотично предположение би било да посочим почившата тук Анна, като монахиня в това раннохристиянско средище.
В гробница №9 по надписа на мроморна плоча личи че тук е погребан викаря на селището Александър. Това се е случило най-вероятно през V в.
Комплексът е опожарен в началото на VІІ в.
През ХІ – ХІІ в. върху него функционира средновековна църква с некропол.

12. Църква при термите
Църквата се е намирала в близост до югозападната порта на античния град. Вестибюлът на термите намиращи се на това място бил приспособен за нуждите на християнския ритуал. Разкрита е от Д. Николов и Д. Янков през 1975 г.
От църквата е открит единствено синтрон с няколко стъпала. Синтронът е бил покрит със стенописи. Датирана от втората половина на ІV в.

13. Църква в северозападната част на Античния град
Църквата е проучена през 2004 г. от К. Калчев. Разкрит е изцяло северния и част от централния кораб. Трикорабна с една апсида, тристенна отвън. Към северозападния ъгъл на църквата е открит баптистерий. През втората фаза от изграждането на църквата подът е покрит с мозайка. Проучени са верига от помещения долепени до северния зид на църквата. През средновековието и турското робство теренът на църквата е използван за некропол.

14-15. Църква в квартал „Трите чучура”
На два километра западно от града в сегашния квартал „Трите чучура” е проучена църква от втората половина на ІVти век, надстроена с по-обширна такава със стопански помещения през VІти век.

16-17. Църкви във вила 500 м. североизточно от укрепения град
През втората половина на ІVти век е изграден синтрон и е оформено олтарно пространство в представителна зала (192 кв.м.) с декориран под и стенописи на извънградска вила.
В края на V в. в перистилния двор е оформена друга църква, около която се е развил некропол. Една от гробниците в него е стенописана и датира от 2 декември 535 г. от времето на консулството на Флавий Велизарий, прочутия Юстинианов военачалник.

18-19. Еднокорабни църкви в местн. Чаталка
Църквите се намират в местн. Чаталка, на 18 км. западно от Ст. Загора. Разкопани са през 1963 и 1964 г. от Д. Николов. Датирани са съответно към средата и края на ІVв.
Църквите били разположени една върху друга до югоизточния край на античен жилищен комплекс, извън неговата ограда. И в двата случая става въпрос за еднокорабни помещения. И двете апсиди са снабдени със синтрони. Открити са стенописи от северната стена на по-късната църква.

20. Църква край с. Крън
Намирала се е в югозападния край на селото в местн. Клиселика. Понастоящем затрита под трасето на пътя към Казанлък. Разкопана през 1974 г. от Г. Табакова-Цанова и Т. Овчаров. Функционирала от кр. на ІV до кр. на V век.
В разкритата бема на растояние 1м. западно от синтрона е открита малка ниша от тухли. От двете страни на притвора са прилепени апсидни помещения. Откритата писцина в южното сочи функцията му на баптистерий.
От запад е регистриран обширен двор с кладенец, а около църквата – множество помещения.

21. Църква край с. Крън
Т. Овчаров е разкрил втора базилика край с. Крън.

22-23. Църква в местн. Рупките
Край селото е разкопана антична крепост от ІІІ-І в. пр. Хр. Предполага се че тук се е намирала Карасура, римска пътна станция на пътя Ниш-Константинопол.

22. Църква №1
Църквата се намира в североизточната част на крепостта, почти на най-високото място. Разкопана е в началото на 80те от археолози от България и бившата Източна Германия. По това време вече са съществували иманярски изкопи в западната и южната й част. Датирана от ІVв. През шести век е възстановявана вероятно след земетресение. Ориентирана изток-запад с отклонение на север 10’.
Църквата е имала баптистерий, разположен на югоизток и допълнителни помещения пристроени от северозапад.
Върху източната й част през ІХ в е издигната църква около която се развива средновековен некропол с над 230 гроба. Няма прекъсване в сакралната дейност на двете сгради.

23. Църква №2
Църквата се намира на 60 м. извън крепостта в западното й подножие. Ориентирана изток-запад с отклонение на север 11’. Датировката съвпада с църква №1.
Като праг на входа от притвора към наоса е използван релеф на тракийския Слънцебог-конник. Други четири подобни релефи са намерени в различни части на църквата, три от които натрошени.
Открити са следи от стенни фрески в червен цвят.
Под югоизточното помещение е открит гроб с крипта.
Некропол се е развил над църквата през средновековието.
През 2006 г. се е провел поредния твърде незадоволителен опит за консервация.

24. Църква край с. Любеново.
Църквата се намира на 20 км. източно от Хасково в местността “Калето” край село Любеново. Калето е антична крепост, пордължила своето съществуване и през Ранното средновековие. Разкопана е от Д. Балабян и Д. Аладжов. Датирана е от V в.
Църквата е еднокорабна, като наоса и притвора са резделени само от два пиластъра край северната и южната стена. От север към църквата е прикрепен силно издължен баптистерий с по-тънки стени и апсида, и самостоятелен вход.
Върху църквата се е развил средновековен некропол.

25. Църква край Симеоновград
Църквата се намира в най-високата част на античната крепост Констанция. Датирана от ІVв.
Източната част на южния кораб е преградена, вероятно за параклис. Южното помещение на притвора е служило за баптистерий.

26. Раннохристиянска църква на Перперек
Еднокорабна църква с два притвора и квадратно помещение от северозапад е открита в самия център на крепостта.

Ранно християнство в Пловдив
Император Диоклециан (248-305 г.) определил седем диоцеза за двете източни префектури – Илирик и Ориент. Илирик от своя страна включвал два диоцеза – Дакия и Македония, а Ориент – пет (Тракия, Понт, Азия, Ориент и Египет).
Според църковното предание един от 70-те христови апостоли, ученикът на ап. Павел – Хермес (Рим.16:14) донесъл словото Божие във Филипопол и станал първия епископ на основаната от него в града християнска община. Според гръцкия Ксинарксар Хермес бил епископ на Пловдив в периода 36-57 г.
Ранната християнска община във Фирипопол ни е изнестна и от житието на св. Александър Римски, който бил перведен през града на път за своята мъченическа смърт по времето на Диоклециан.
Едни от първите мъченици за Христа от гоненията на Диоклециан по нашите земи били 37-те войници-християни от местния римски легион. Те били екзекутирани от от Апелиан през 304 г. Извести са имената на св. Север, чийто баща бил тракиец от Пафлагония (гр. Сидон), Св. Мемн и Св. Дионис Станимашки. Има теория че те намерили своята мъченическа смърт на мястото, където днес се издига църквата “Св. Константин и Елена”. Под съвременната църква е открита базилика от ІVв., която е възникнала вероятно като мартирий. За 38те (?) мъченици се споменава в енциклопедията на Абат Мъхитар, основател на арменския манастир на о-в Сен Лазар, Венеция (1769г.), както и в Жития святых (1992, 352; Църковен вестник 1993, 4)
През ІVв. хрониста Теофил датира съществуването на Пловдивската митрополия от 326г.
Според Псевдоепифаневия списък Епархия Тракия, с митрополитски център Филипополис, поставен на 38 място, включвала епископиите в Диоклецианопол (Хисаря), Севастопол и Диосполис (Кабиле). Списъкът на св. Епифаний е най-ранният документ с данни за църковната структура по нашите земи. Епифаний Кипърски е живял през ІVв., ала неговото авторство на този документ се поставя под съмнение и списъка най-често се датира от времето на Хераклиевата династия (VІІв.)
През 343г. във Филипоплис се провежда събор на изгонените от Сердикийския събор източни епископи, привърженици на ереста на Арий . След смъртта на арианстващия филипополски епископ Евтихий към 347г. неговия пост заел застъпника на Православието Силван Чудотворец. Силван е споменат от софиста Троил в кр. на ІV – нач. на V в. Той участвал във Втория вселенски събор през 381г., по времето на който починал. На Халкедонския събор от 451 г. Филипопол бил преставен от своя епископ Франкион. Към 458 г. епископ на Филипопол бил Валентин .

1. Епископската катедрала на Тримонтиум (Пловдив)
Църквата е била един от най-внушителните християнски сгради въобще, чието изграждане било завършено преди 343 г. Църквата се намира пред днешната католическа църква “Св. Людовиг”. Проучвана от Е. Кесякова от средата на 80те. В началото на ХХІ в. е видим стилобатът между средния и южния кораб, който стои в оградено с ламаринена ограда буренясало пространство. При проучването му е установено че той навлиза на дълбочина от над 2.5 м. и е стъпаловиден.
Базиликата е трикорабна едноапсидна, с удължен план. Сградата е разполагала с открит двор и атрий с портици като притвора не е оформен. По време на разкопките са разкрити южния кораб и южната половина на централния. Малки фрагменти цветна мазилка са открити в полукръглата апсида. В предолтарното пространство е засвидетелстван повдигнат от подовото ниво презвитерии, място за църковното духовенство. Пред презвитериума е открит най-големия в нашите земи мраморен амвон с дължина 7.20 м. Той е изместен леко на юг от централната ос на църквата.
Наосът на църквата заедно с апсидата е имал дължина 56.70 м. и ширина около 38.50. Западно от наоса са разкрити две малки помещения. Притвор липсва. Пред наоса е бил оформен атрий с портици, дълъг 20.20 м. Дворът пред него е широк 9.45. Общата дължина на църковния комплекс надхвърля 86 м.
Във всички досега разкрити помещения са открити мозаечни подове. Общата им площ надхвърля 700м2. В средата на мозайката от южния кораб е разположена сцената „Извора на живота” – двойка пауни край кратер от който блика вода. Сцената е позната от късноантичното и раннохристиянско църковно и гробнично изкуство.
Под мозаечния под на южния и централния кораби, както и под апсидата, е открит още един такъв. Той е бил част от по-ранна църква, строена вероятно преди легализирането на християнството с Миланския едикт през 313 г. В биографията на Константин Велики се говори за възтановяването на разрушени стари църкви. В близост до храма вероятно се е намирала епископска резиденция.
Върху руините на църквата се е развил средновековен некропол. 96 погребения са проучени върху мозаечния под на средния кораб. Всички покойници лежат с глави назапд, сиреч гледат на изток, в посоката на Христовото Възкресение. Открита е монета от времето на Тиберий Константин (578-582) и оловен печат от ХІ в.
Предполага се че базиликата е разрушена при нахлуването на славяните през 577 г. съобщено от Менандър. От тогава вероятно се развил и некропола, който функционирал до ХІІ в.

2.„Малката базилика” от вътрешната страна на източната крепостна стена.
Намирала се е между блокове 22 и 23 на бул. Мария Луиза (Бивш Л. Димитрова и Независимост). Проучена от М. Боспачиева през 1991 г. Датирана от първата половина на Vти век.
Пред църквата от запад е минавала улица (кардо) с настилка от плочест сиенит. От северния кораб се е влизало в баптистерий долепен до северната стена на църквата. Баптистерият, чийто под бил мозаечен, разполагал с кръстовидна писцина. Малко помещение с апсида от изток е било прикрепено до южната сетна на църквата.

3. Църкви под църквата “Св. Петка”
Църквата „Св. Петка” се намира на кръстовището на бул. „Мария Луиза” и ул. „П.Д.Петков”.
Последната от трите църкви в укрепения град, разположени в близост една до друга с антична синагога между тях. Регистрирана сондажно от Д. Цончев, който открива стилобат и мраморна настилка и определя сградата като църква. При разкопки в южния край на двора на „Св. Петка”, на ул. „Р. Петров”, Е. Кесякова открива мраморни прагове на монументална обществена сграда, вероятно същата църква.

4. Църква на Джендем тепе
Проучена от Д. Цончев през 1936 г. Изградена върху антично светилище на Аполон Кендрисийски. Датирана от V – VІ век. Трикорабна базилика е проучена от Джамбов.

5. Църкви в кв. Коматево
Датирана от първата половина на V в. Трикорабна базилика изградена върху основите на по-ранна сграда. В западния край на южната стена е прикрепено правоъгълно помещение. На 8 м. източно от апсидата е открито помещение във формата на осмоъгъник с два гроба.

6. Раннохристиянски конхален мартирий
Проучен от М. Боспачиева през 1993 г. Сградата се е намирала източно извън укрепения град в най-северната част на източния градски некропол.
Според преданието 37те новопокръстени войници от местния римски легион са измъчвани край източната стена. Вероятно именно това е бил мемориала в който са погребани костите на мъчениците. След разрушаването му през VІ в. вероятно те са били пренесени в църквата предтеча на днешната “Св.Св. Константин и Елена”, за която също има легенда, че е съхранявала костите им.
Върху останките от мартирия през Х-ХІІ църква е функционирала средновековна църква с некропол.

7. Антична Синагога
Разкрита през 1981 г. при строеж на жилищен блок №21 на бившия бул. Л. Димитрова. Намирала се е в най-източната част на античния град, на по-малко от 200 м. източно от монументалната базилика до форума, заобиколена от представителни обществени и богати частни сгради. Синагогата е датирана от началото на ІІІ в., възстановена от готските нашествия в началото на ІVти и преправяна в средата на Vти век. Функционирала до към края на VІв.
Синагогата била трикорабна, ориентирана север-юг, с вход от север. На пода на централното помещение е открита първата мозайка в Синагога у нас. Филипополската Синагога е едва 13та в Диаспората с мозаечен под. Мозайката е двупластова, надградeна с времето. По-ранната мозайка съдържа изображение на Менора и лулаб, с надпис с имената на дарителя за украсата и нейният майстор. Изображението на свещената Менора от тази мозайка е най-детайлното такова, сравнено с подобни от синагоги от същия период от Светите земи.

8. Църкви в местн. Браниполе
Намира се на 6 км. южно от Пловдив. Разкрита от Д. Цончев през 1948 г.
Трикорабна, триапсидна базилика датирана от VІ в. Апсидите на страничните кораби са с различна дебелина и без обособено предапсидно пространство вътре в корабите. Южно от двойния притвор е прикрепено апсидно помещение.
Вторично са използвани в градежа фрагменти от антични сгради. Те заедно с оброчните плочки открити при разкопките дават основания да се предполага издигането на църквата върху антично светилище.

Спорни обекти в Пловдив:
1. Мозайка от Джамбаз тепе
Мозайка е открита през юни 1957 г. при прокопаването на канализация на Джамбаз тепе. Обекта е открит на ул. “Княз Церетелев” №№22,24. Вероятно на същата сграда принадлежи мозайката открита на същата улица №12. Датирана от втората половина на ІV в. Мозайки от същата сграда са открити в края на 80те г. на ХІХ в. Фрагменти от нея са някъде в Пловдивския музей.

2. Църкви в Стария град
Църква от ІV век вероятно се е намирала под съвременната църква “Св. Константин и Елена”. Според легендата църквата е издигната върху костите на 37 войници-християни от местния римски гарнизон. На същото място през Средновековието и Възраждането са издигнати нови църкви.

3. Църкви под днешната църква Св. Богородица
Вяра Иванова споменава за открита мраморна плоча с надпис на гръцки, зазидана в оградата на днешната църква Св. Богородица. Авторката предполага, че тя произхожда от раннохристиянска църква съществувала под съвременната.

4. 5. Две новооткрити църкви при с. Искра, Пловдивско.

26. Църкви край Асеновград
Църквата се намира в местн. Арменка, между Долни и Горни Воден, Асеновградско. Тя отстои на 300 м. източно извън очертанията на внушително антично селище с площ около 250 дка. Разкопана през 1979 г. и 1981 г. от Р. Морева. Датирана от втората половина на ІV в.
Църквата е ориентирана изток-запад с отклонение на север от 5 градуса.
По някои от тухлите от подовото покритие с пръсти са изтегляни орнаменти. На една от тухлите е открита шестолъчна звезда, поставена вероятно с щемпел.
В апсидата на църквата са открити монети от императорите Констанс (337-350), Аркадий (383-408), Теодосий ІІ (402-450). В североизточния ъгъл на притвора е открита колективна находка от 19 монети, най-късната от които от времето на Юстиниан Велики (553).
Върху централния кораб на раннохристиянската църква е построена средновековна такава, като за основи са ползвани част от стилобатите на страничните кораби на базиликата.

27. “Червената” църква край Перущица
Една от най-красивите и добре съхранили се раннохристиянски църкви у нас. Намира се в местн. Пастуша, в началото на града, вляво от пътя. Спомената е за първи път от поп Константин в 1819 г. Разкопки около църквата Българското археологическо дружество (институт) е провеждало през 1915 и 1921 г. М. Ваклинова и В. Танкова провеждат такива през 1981 г. Паметника е заснет от Шмидт и Покровски в началото на ХХ век. За църквата пишат Фролов, Грабар (стенописи), Мавродинов и Дора Панайотова, която прави опит за реконструкция през 1956 г.
В края на ІV в. е издигнат четириконхален мартирий с обиколни коридори от север и юг. През VІ в. сградата започва да функционира като църква. На мястото на източната конха е издигната апсида. От запад са добавени притвор и външен притвор. През притвор се е влизало в прилепения към него от юг параклис. До северната стена на външния притвор е прикрепен баптистерий с детелинообразен басейн от розов мрамор. Сградата е стенописана.
През ХІ в. е добавен портик от запад, северния и южния коридор на наоса са затворени с прозорци, положена е нова стенопис, а около църквата започнал да се развива некропол.

28-29 Църкви край Стамболийски
Намират се на 2 км. източно от града в местността Гергевец. Разкопани от В. Танкова през 1982-1983 г.
28. Еднокорабна базилика е построена в края на ІVти век. Открит е стенописаният й синтрон.
29. Трикорабна базилика е издигната над еднокорабната църква в началото на Vти век. Открити са следи от мозаечното покритие на наоса, елементи от украсата и олтарна маса. Църквата е преустроявана през VІти век. Над останките й през ХІ-ХІІ век е издигната нова църква.

30. Църква край село Исперихово
Еднокорабната църква е разкрита от Х. Джамбов. Датирана от средата на Vти век.
В средата на апсидата е открита олтарната маса от ломен камък. От югоизток към църквата е прикрепено апсидно помещение, в което се влизало както от наоса, така и от галерия покрай южната стена на църквата. Централният вход от запад бил с двуколонен портик. Северно от просторния притвор били разполжени поредица от помещения, първото от които е снабдено с кръгъл басейн в североизточния си ъгъл. Южния вход на притвора водел към галерията, по която се стигало до апсидното югоизточно помещение.
В началото на VІти век около църквата бил издигнат манастирски комплекс. При разкопките са открити множество монети и предмети на бита.

Диоклецианопол

1-13 Църкви в Хисаря (вкл. двете край Веригово)

1. Църква край южната порта
Църквата се намира на 50-ина метра западно от все още извисяващата се южна порта на античния град. Разположена е в преустроена за целта казармена сграда от вътрешната страна на крепостната стена. Първоначално е проучена от Б. Филов през 1909 г. Датирана от средата на V в.
Двукорабна, двуапсидна, с тристенна отвън апсида на централния кораб. В най-източната част на северната стена е открито разширение с ниша, предполагана като място за съхранение на мощи или гроб. Югозападно от притвора е разположено помещение, за което е изказана хипотеза, че било дяконион.
По време на най-ранните разкопки са открити останки от мраморна олтарна преграда, коринтски капител. При по-нови проучвания в западната половина на северния кораб са открити 13 фрагмента от маса, олтарна или за дарове.

2. Църкви при източната крепостна стена.
Църквата се намира в непосредствена близост с Археологичесикя музей. Югозападния край на църквата е разкопан през 1921 г. от К. Миятев. Южният кораб и южната половина на централния – през 1936 г. от В. Иванова. Северната половина на църквата е проучена едва през 1988 г. от К. и М. Маджарови. Датирана от първата половина на V век.
Долната част на южната стена на църквата първоначално е била северен зид на по-ранна сграда. Тя продължава на изток и след мащаба на апсидата. Подът на наоса е издигнат спрямо притвора.
При първите разкопки са открити капители с кръстове и мраморни плочи. При второто проучване на църквата те вече са унищожени.
След разрушването на църквата в източния край на южния кораб през ІХ-Х в. е издигнат параклис. Край него през този период се развил и некропол.

3. Църкви „Св. Стефан”
Църквата се намира на 120 м. южно извън крепостта. Разкопана от В. Иванова през 1936-1937 г. Като част от подготовката й за консервация е проучена през 1980 г. Датирана от средата на ІV в. Преправяна перз втората половина на Vти в.
През 1935 г. иманяр открива сребърна мощехранителница, което довежда до разкопаването на църквата.
Любопитно е олтарното пространство на църквата. Тристенната апсида първоначално е била полукръгла. На 1 м. пред нея е имало друга ниска полукръгла стена като между двете се е образувал коридор. Самият олтар не е навлизал в апсидното пространство а е бил изтеглен пред него, в рамките на най-източната част на централния кораб. В него са открити мраморните бази и тухления под на кивория.
На източната стена на северния кораб е имало вход, който водел към двора на църквата. През него се е излизало по четири стъпала. От запад църквата е разполагала с обширен двор, от който са открити северния и западния зид.
При разкопките е открита мраморна олтарна маса с кръст с раздвоени краища. Множеството монети, открити на територията на църквата са предимно от времето на Константин Велики и неговите синове. Най-новата монета, обаче, от времето на Йоан Цимисхий, открита на пода на църквата, кара В. Иванова да посочи за дата на унищожаването на църквата Х в. Това я прави действаща през “езическия период” на Първата българска държава.
Мраморната надгробна плоча с надпис е открита след първата фаза на разкопките. Постепенно учените открили липсващите фрагменти за да разберат, че под пода, в североизточнчия край на църкват бил погребан някой си Теодор. Същият погребал своят син в предверието на църквата. И двете погребения според спецификите на текста са отнесени към VІ в. В надгробния надпис се споменава и самото име на църквата, посветена на Първомъченик Стефан.
Югоизточно от църквата са откривани и раннохристиянски погребения.

4-5. Църкви пред северния ъгъл на крепостта
Двете църкви една над друга са разположени на петдесетина метра северно извън крепостта. Проучени от Д. Цончев през лятото на 1937 г. Датирани съответно от средата на 4ти и втората половина на V век.
4. Ранната църква е изградена върху езическо светилище. Неговите успоредни зидове, ориентирани изток-запад са имали малки полукръгли “конхи” с радиус 60 см. от север и юг. В южния полукръг са открити кости на домашни животни и монета от първата половина на ІVв. След разрушаването на светилището върху основите му е била издигната църквата.
Църквата е била трикорабна базилика. Стилобатите за колоните, разделящи корабите, са зидове от градежа на светилището. Апсидата е двойна подковообразна, притвор няма.
Предполага се и вариант, при който първоначално църквата е била еднокорабна, ползваща античната сграда с добавена малка апсида. При разширяването й в трикорабна църква, чрез превръщането на зидовете на светилището в стилобати с колони, е изградена и по-широката външна апсида.
На вътрешната стена на апсидата и в северния кораб са открити сетнописи в червено и черно.
Църквата е функционирала от средата на ІV в. до хунските нашествия от средата на V в.

5. По-късната църква , която е значително по-голяма е построена върху руините на ранната църква, ползвайки частично останките от нейните стени. Датирана от втората половина на Vти век.
Трикорабна базилика, църквата е с удължен кръстовиден план и наличие на трансепт – напречен кораб в източния край. До западния зид на трансепта под пода е открита ниша с поставен върху отломки от глинен водопровод оловен реликварий. Апсидата е тристенна отвън, подсилена с допълнителен тристенен зид с контрафорси. От запад има наличен притвор, а към сезерозападния ъгъл са пристроени две помещения. Източното е с малка апсида и допълнителен външен вход.
В западната част на южния кораб е открита мраморна надгробна плоча от V – VІ в. на някой си Карос, който е бил погребан в или около църквата. Открити са и три медни монети – две от времето на Констанций ІІ (337-361) и една с лика на Евдокия, съпруга на император Аркадий (395-404).

6. Църква, унищожена от гарата.
Църквата се е намирала на 200 м. северно от крепостната стена. При строежа на съвременната ЖП гара е затрита северната й половина. Проучена до колкото било възможно от В. Иванова през 1937 г. Датирана от ІVти до първата половина на Vти век.
През 1899 г. в олтарното пространство е открит мраморен реликварий. При разкопките е открита мраморна плоча от олтарната преграда и монета от ІV в.
Около църквата са регистрирани множество сгради, вероятно от извънградски квартал, обслужван от църквата.

7. Църква югоизточно от укрепения град
Църквата се е намирала на 650 м. от югоизточния ъгъл на крепостната стена. Разкрита от Д. Цончев през юли 1938 г. Датирана от средата на VІ в.
През 1919-1920 г. каменен материал от източната част на църквата бил използван за строителство на околните селски къщи.
От олтара, по посока на входа, петстепна стълба отвеждала в подземна каменна крипта със страна 1.4 м. Тухленият й таван бил засводен на височина от около 1.7м. В северната, западна и южна стена имало по една, също засводена, ниша. Стените и дори стъпалата на криптата били украсени с разноцветни линии.
Олтарното пространство е с правоъгълни помещения от север и юг. Те са с входове както към олтара, така и към страничните кораби.
Триделният притвор има входове както към страничните кораби, така и външни такива. От юг към него е прикрепена малка стълбищна площадка.
Пред централния вход с портик и страничните входове от запад се е простирал обширен двор.

8. Църква при летния театър
Църквата се е намирала на 22.5 м. североизточно от източната порта на укрепения град. Разкрита при строежа на летния театър през 1960 г. от Д. Цончев. Датирана от края на V – началото на VІ век.
Източната част на църквата е почти напълно унищожена, с изключение на малка чатс от апсидата. Протворът е бил триделен с външни входове към страничните помещения и входове от тях към корабите. При разкопките са открити две медни монети от времето на Константин Велики.

9. Църква в квартал “Момина баня”
Църквата се е намирала на изток от укрепения град. Разкрита от Д. Цончев (1960 г.) и К. Маджаров (1962 г.). Датирана от първата половина на Vти век.
Открита е основата на олтарната маса. В западната част на южния кораб е открит двоен под. Притворът е силно разчленен, с шест входа, външни и към корабите. Седми вход отвеждал на север към правоъгълен апсиден баптистерий, прикрепен към църквата от северозапад. От запад църквата е разполагала с двор с колонада. В него са открити тухлена гробница и обикновен гроб.

10. Църква южно от крепостта
Църквата се е намирала на 700 м. южно от южната порта на крепостната стена. Разкрита през 1961 г. от К. Маджаров. Датирана от края на VІ в.
Църквата е ориентирана изток-запад с 10 градуса отклонение на север. Съставена от три кораба в чиято източна част е развит триделен олтар с апсидни помещения от север и юг. Притворът също е триделен, като южното му помещение е разположено напречно на схемата на църквата, може би като предверие за входа на църквата в неговия южен край. Западно от църквата са открити два гроба, единият застъпен от тсената на църквата. Това кара учениет да предполагат че църквата се е развила върху по-ранен некропол.
При разкопките са открити и мраморни колони от олтара с издълбани символи в заоблен картуш и медна монета от Vти век.

11. Параклис край източната крепостна стена
Намирал се е от външната страна на крепостната стена, която се падала и негова западна стена. От север ползвал стената на крепостната кула № 29. Входът на параклиса бил от юг. Открит през 1966 от А. Запрянов. Датиран от V – VІти век. В близост е открит некропол.

12. Църква в местн. Юрта
Църквата се е намирала на 5 км. източно от Хисаря. Разкрита е от М. Маджаров през 1976 г. Датирана от втората половина на 5ти век.
Апсидата е тристенна отвън, пиртворът – с преградено в северния край помещение. В западния край на южната стена, отвън на църквата, е прикрепено апсидно помещение, достъпно през притвора.
На 10 м. западно от църквата е открит некропол.

13. Църква в квартал Веригово
Църквата се намира в днешния квартал на Хисаря, бившето село Веригово (Синджирлий). П. Мутафчиев съобщава за нея през 1912 г. Година по-рано местните селяни изровили църквата в местн. Манастирището и наблизо бликнало аязмо. Датирана от VІти век.
Еднокорабната сграда била с тристенна отвън апсида, едноделен притвор и входове от запад и юг. В предапсидното пространство е открита тухлена крипта, с размери 1.10 на 0.30 м. Западно от нея е имало и втора по-малка ниша.

31. Църква на връх “Св. Георги”
П. Мутафчиев съобщава през 1912 и за още една ранна църква, намираща се на изток от местн. Манастирището, на връх “Св. Георги”. Тя била също еднокорабна базилика с асиметрична апсида.

32. Църква край Сопот
Църквата се е намирала в Аневското кале над града. Открита при разкопките на средновековна църква. Датирана от Vти – VІти век.

33. Каменица, Пирдопско
В близост до античната крепост край селото Ив. Велков проучва църква от Vти – VІ ти век.
Църквата била еднокорабна с притвор. Успоредно на цялата южна фасада е изградено издължено помещение с преграда, обособяваща най-източната му част. Защитната ограда се явява продължение на северната стена на църквата. Тя продължава на юг и на изток, обособявайки широк двор пред южната стена на църквата.
При разкопките е открита сребърна оброчна плочка и монета от времето на Юстиниян І.

34. с. Църквище (Клисе кьой), Пирдопско
Църквата е проучена от П. Мутафчиев през 1915 г. Датирана от края на Vти век.
Кръстовидната църква, може би възникнала като мартирий има полукръгла апсида от изток, а от запад – едноделен притвор с троен аркиран вход към наоса. Пред западния вход е имало обширен атрий.
От север и юг към притвора са прикрепени две помещения. Северното е било с входове от атрия и към притвора, а южното – от притвора и към наоса. Южното помещение има и малка апсида и неша от изток.

35. “Св. Илия” край Пирдоп
Т. нар. “Еленска базилика” се намира на 3 км източно от Пирдоп, в живописна местност в полите на Балкана. Проучена от П. Мутафчиев през 1913 г. Датирана от края на Vти век.
Трите кораба на църквата разполагат с апсиди и предапсидни пространства от изток. Апсидата на средния кораб е тристенна отвън а страничните са с полукръгли апсиди. В западния край, към триделния притвор са прикрепени от север и юг помещения. На север – едно правоъгълно, а на юг – квадратно помещение с тристенна отвън апсида и предверие.
Разграничени са два строителни периода в живота на църквата – от края на Vти и края на VІти век. Югозападното апсидно помещение например е плод на строителната дейност през втория период.
Крепостна стена, широка 1.60 с четири кули в ъглите, огражда църквата. Централният вход е в западния край на южната стена. Друг по-малък вход е имало на североизток. Вътре в крепостната стена, пред църквата от запад е оставено празно пространство за обширен двор.
При разкопките са открити множество мраморни фрагменти и тухли със символи.

36. Църква край с. Христо Даново, Карловско
Еднокорабна църква с притвор в центъра на селището е разкрита от К. и М. Маджарови през 1982 г. в римската пътна станцията Субрадице. Датирана от 4ти век. При разкопките са открити две монети от времето на император Валент (364-378).

37. Църква край с. Васил Левски, Пловдивско
Църквата е открита на 2.5 км. североизточно от селото в местн. „Папратлива”. Трикорабна с притвор и баптистерий. В северната част на притвора е отделено помещение с ниши на източната стена. Откирити са базите на четирите колони на кивория, засводяващ олтара. От външната югоизточна страна на църквата към нея било прикрепено апсидно помещение, вероятно баптистерий. Църквата е датирана от първата половина на 5ти век.

38. Църква край с. Црънча
Църквата се е намирала северно от късноантична крепост на хълма “Гергьовска църква”. За нея съобщава И. Велков през 1942 г. Датирана от Vти век, което е любопитно тъй като близката крепост вероятно е била изградена век по-късно.
Църквата била с много тесни странични кораби и твърде широк нартекс. От юг са прикрепени помещения, едното успоредно на наоса, другото – успоредно на нартекса с вход от юг. До апсидата от юг е прикрепена зидана гробница. В останките на църквата са намирани монети от вермето на Юстиниан Велики.
На север и изток от църквата са открити останки от селище.

39. Църква над Белово
Църквата се намира на хълма Спасовица, два километра южно от Белово. Първите й проучватели са П. Мутафчиев, А. Грабар и У. Емерсон. Датирана от VІти век.
Апсидата на централния кораб била с тристъпален синтрон, а страничните – с леко издължена форма. Към триделния притвор на църквата от юг бил изграден триконхален баптистерии. В южната конха на баптистерия имало пейка с купел в източния край. Открити са останките на пропилеи пред двата странични входа на църквата, които отвеждали към обширен атрий.
Западната фасада и северната аркада са най-добре запазените елементи от църквата.
Южно от църквата са разкрити постройки, който може би са били част от манастирсик комплекс, а в билзост са разкрити и останките на антична крепост.

40. Църква край с. Ковачево, Пазарджишко
Разкрита от Д. Цончев еднокорабна църква. Датирана от V – VІ век.

41. Църква в крепостта “Цепина”
В най-високата част на средновековната крепост С. Георгиева и Н. Гиздова през 1966 г. разкриват останките на раннохристиянска църква. Датирана V – VІ век.
Църквата първоначално била трикорабна базилика, която претърпяла разрушение. Вероятно през Първото българско царство е функционирала като еднокорабна. През ХІІ – ХІV век била частично разрушена от изградено за нуждите на крепостта водохранилище.
Открити са фрагменти от стенописи от ранната църква. Вероятно нейни колони и олтарни фрагменти са ползвани вторично в друга средновековна църква в крепостта.

42. Църква в с. Ветрен, Пазарджишко
Сведения за открита раннохристиянска църква с останки от стенописи дава Н. Гиздова. Църквата е непроучена и непубликувана.

43-45. Църква край с. Костандово, Велинградско
43. Църква в местн. Гробище
Еднокорабна църква е проучена от Й. Чангова. Съществувала е с малки преправки и през Средновековието. По време на Второто българско царство около нея възникнал некропол.

44. Църква в местн. Черковище
Раннохристиянска църква е проучена от Й. Чангова.

45. Църква в местн. Рангела
Еднокорабна църква е проучена от Й. Чангова. Датирана от V – VІ век.
Открити са стенописи и две гробници в северната част на нартекса. Църквата е съществувала и през Второто българско царство, когато около нея възникнал некропол.

46. Църква край Ракитово
Църквата се намирала в южния край на селото, в местн. Манастир Св. Никола. Проучена през 1962 г. от Й. Чангова, И. Акрабова-Жандова и А. Шопова.
Църквата била триапсидна с голям трансепт, който имал входове от север и юг. Пред централната апсида е имало малка крипта.
Триделният притвор бил двуетажен, запазени са следи от вградена стълба до западната стена. От север и от юг към притвора били добавени аписдни помещения. В апсидата на северното е открита кръстовидна писцина. На западната стена църквата имала три входа.
В апсидата и в южния кораб са открити двупластови стенописи.
Около църквата е имало некропол. През 1923 г. върху част от трансепта е издигнат параклис. Строителна дейност на футболен стадион през 1962 г. също поврежда части от църквата.

47. Църква край кв. Костенец
Църквата се намира в западния край на Костенец на хълм с останки от крепостни сетни. Проучена от В. Иванова през 1934 г. Датирана от V век.
Трикорабната сграда с полукръгла апсида от изток ,разполага от запад с нартекс и екзонартекс (две предверия). Предполага се че външният нартекс е добавен през VІ век.

Продължението е достъпно след поръчка на цялата книга на стойност 10 лв.
е-mail: d.al.dimitrov@abv.bg ; skype: mitko_elizara 02 8216744 Димитър Димитров

Advertisements

Leave a comment

Filed under Uncategorized

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Change )

Connecting to %s